Протеини/белтъци Функция на протеините Протеините (белтъците) са жизнено важна (есенциална) част от храната. Те участват в почти всички процеси на обмяната на веществата. Като градивни елементи на телесните клетки, белтъците съставят над 90% от чистата телесна маса (без водата) и имат значение за: мускулите (запазване и изграждане) ензимите хормоните кожата космите Строеж на протеините Протеините се състоят от аминокиселини. В момента са познати 22 вида аминокиселини. Осем от тях са жизнено необходими (есенциални) за възрастния човек, докато останалите могат сами да се синтезират от организма. Въпреки това, всички аминокиселини трябва да се набавят в достатъчни количества, тъй като синтезата на неесенциални аминокиселини в тялото се извършва за сметка на есенциалните, които всъщност са градивните елементи на мускулите. Потребности от протеини Германското дружество за хранене (DGE) определя потребностите от протеин на 0,8 г на кг телесно тегло за възрастен човек. Тази мярка вече не е актуална. Без съмнение спортистите и подрастващите имат по-големи нужди от протеин в сравнение с неактивните възрастни хора. За хората с активен начин на живот разумната доза е поне 2 г протеин (белтък) на кг тегло, като повечето атлети взимат дори повече. Храненето с богата на протеин храна е не само от полза за развитието на мускулите, но има и засищащ ефект, благодарение на което се ограничава безразборното хранене и натрупването на телесна мазнина. Реалното действие на протеините обаче зависи и от техния вид. Видове протеин В зависимост от биологичната си достъпност, протеинът, а с него и протеиновите прахове, се разделят на бърз и бавен протеин. Бързите протеини като соевия протеин изолат, суроватъчния протеин концентрат и особено суроватъчния протеин изолат и суроватъчния протеин хидролизат се характеризират с това, че техните аминокиселини попадат масивно в кръвния ток много скоро след приемането им. Изследвания доказаха, че масивното увеличаване на (есенциалните) аминокиселини в кръвта води до значително ускоряване на синтезата на мускулен протеин, а оттам и на нарастването на мускулите (анаболизъм). Бързите протеини обаче не престояват дълго в кръвта (около 3 часа) и в по-малка степен защитават мускулите от разграждане (катаболизъм). Именно тази роля се изпълнява по-добре от бавните протеини. Между тях са яйчните и месните протеини и най-вече намиращият се в млечния протеин казеин. Тези протеини попадат по-бавно в кръвния ток, но се задържат в него до 7 часа. По този начин имат по-продължителен засищащ ефект и предпазват мускулите от разграждане. Тъй като дългосрочният растеж на мускулите не зависи само от синтезата на мускулен протеин, а е резултат от процесите на изграждане и разграждане на мускулна тъкан, снабдяването с бързи и бавни протеини е от огромно значение. Предимствата на суплементирането с протеин накратко: стимулиране на растежа на мускулите (бързи протеини) осигуряване на градивен материал за мускулите намаляване на разграждането на мускулите (бавни мускули) помага при диети (ограничава апетита, обмяната на веществата)